iot

Интернетът на нещата

Възходът на една технология, която промени света

Първото „нещо“, свързано с  Интернет, e от 1982 г.: автомат за напитки в Университет „Карнеги Мелън“ в Питсбърг, който можеше да отчита броя на заредените в него напитки и тяхната температура. С годините това уникалното за своето време достижение се разви до такава степен, че в периода 2008 – 2009 г. броят на свързаните с Интернет неща стана повече от жителите на планетата.

Оттогава Интернетът на нещата преживя много бурно развитие – междувременно близо 27 милиарда устройства по цял свят бяха свързани с мрежата, например сензори, домакински уреди, машини, медицински прибори и автомобили. А трябва да станат много повече: през 2020 г. броят на „нещата“ надмина 30 милиарда, а за 2025 г. се прогнозира, че ще станат 75 милиарда. Това би означавало, че на всеки човек на земята ще се падат по 10 неща, свързани с Интернет. Също така пазарът буквално ще експлодира - от приблизително 248 млрд. долара през 2020 г. до почти 1,6 трилиона през 2025 г.

Това, че все повече устройства се свързват с Интернет, има своето обяснение – данните са безценни.  Устройствата от една страна са в състояние да доставят данни относно актуалното им състояние или процесите в тяхното обкръжение, а от друга страна може да им се осигурява информация от мрежата и по този начин  позволяват да бъдат управлявани в реално време.

Така например ветрогенераторите доставят огромно количество сензорни данни, които дават информация за актуалния ветрови режим и състоянието на техниката. Когато тези данни се обединят в облака, се получава всеобхватна картина на цялото съоръжение. С помощта на алгоритми операторът може както да оптимизира експлоатацията, така и да разпознава проблеми преди да те да доведат до спиране на съоръжението. Така Интернетът на нещата подобрява конкурентоспособността на предприятията, които използват тази технология. Именно тук Siemens предлага своята базирана на облак операционна система MindSphere.

Интернетът на нещата и Индустрия 4.0

 

Интернетът на нещата играе също така централна роля в бъдещето на производството. И това е така, защото с Индустрия 4.0 една нова парадигма влиза тържествено в производствените халета: чрез свързването в мрежа на всички части от веригата на доставките и изработката производството може да се оптимизира цялостно, както и за кратко време да се адаптира към нови изисквания – дори и при производството на отделни елементи на конкурентни цени. Необходимите за това данни се доставят от сензори, машини или при управлението на контрола на качеството, като всички те са свързани към интернет и измерените от тях стойности се анализират централно.

В огромното количество данни, които се доставят от Интернета на нещата, често се крие ценна информация, която не може да се открие с обикновени методи за анализ, като например воденето на статистика. Изкуственият интелект като цяло е много успешен в такива задачи. Той може самостоятелно да разпознае образци в измерените стойности от производството и по този начин постоянно да подобрява технологичния процес.

Изкуственият интелект допринася в голяма степен за това Интернетът на нещата да е толкова успешен. От своя страна той е основен движещ фактор за по-нататъшното развитие на изкуствения интелект: за обучението на невронни мрежи са необходими големи количества данни, които до скоро често въобще не бяха налични. С Интернета на нещата това се промени, тъй като свързаните в мрежа устройства предоставят все повече данни, с които алгоритмите на изкуствения интелект могат да се развиват, подобряват и обучават.

Интернетът на нещата и 5G

Голям тласък в развитието на Интернета на нещата трябва да даде мобилната мрежа от последно поколение. С 5G например сензорите могат да се свързват към мрежата на добра цена, без голям разход на енергия и с кратко време за реакция, което е от сериозен интерес за индустрията и автономните автомобили. Досега устройствата най-често се свързваха към мрежата или с кабел, или чрез WiFi, Bluetooth или ZigBee.

Най-големият риск за Интернета на нещата са шпионите и кибератаките. Защото всеки свързан в мрежа сензор или вързан към интернет хладилник теоретично може да бъде използван злонамерено за проникване в мрежата. Данни от конфиденциален характер могат да бъдат изтрити или променени, а последствията биха били катастрофални. В обслужването и контактите със своите клиенти Siemens вижда колко е тревожна тази тема за тях.  Наталия Оропеса, директор  „Киберсигурност“ в Siemens, много точно формулира икономическия риск: „Игнорирането на киберрисковете може да унищожи бизнеса“. За да може тази постоянна заплаха да бъде овладяна по възможно най-добрия начин, Siemens разработи цялостна концепция за киберсигурност.