Пандемията обаче катализира процеси и тенденции, някои от които отлежаваха от години без особено развитие, а други въобще не съществуваха до преди година и половина. Те засягат както начина на работа, така и най-различни аспекти на икономиката и бизнеса, и се очаква да се запазят или дори ускорят през новата година.
1. Офисът е мъртъв, да живее Офисът!
Една от най-явните промени, породени от пандемията, е преминаването на много компании в дистанционен или хибриден режим на работа. В рамките на това, което мнозина нарекоха „най-големия експеримент в сферата на труда в историята на човечество“, милиони работещи по цял свят замениха офиса с дома – някои за постоянно, други за определено време.
Тази тенденция се очаква да се запази дългосрочно. Siemens стана една от първите големи компании, която обяви публично, че ще даде възможност на служителите си да работят от дома 2-3 дни седмично и след края на кризата.
Същевременно офисът няма да изчезне съвсем като форма, но все повече ще се превръща в място за нетуъркинг, лични контакти и социализация с колегите.
2. Бизнес командировките са out
Една от първите „жертви“ на пандемията бяха бизнес пътуванията. Мнозина от нас бяха свикнали да прекарват поне няколко дни в месеца в командировки с често ниска или направо съмнителна ефективност. Въвеждането на ограничения за пътувания с началото на пандемията накара много от компаниите да преосмислят този модел и да преминат към виртуални срещи. И, изненадващо за мнозина, този формат се оказа доста успешен и ефективен, пестейки не само време и пари, но и вредни емисии заради транспорта.
И въпреки че личните срещи с колеги, клиенти и партньори в страната и чужбина няма да загубят своята стойност, и през 2022 г. се очаква бизнес пътуванията да останат на сравнително ниско ниво, заменени от виртуални „командировки“.
3. Реално виртуално
Виртуални събития, виртуални тиймбилдинги, виртуални семинари, дори виртуални сватби. Всичко това вече е част от нашето ежедневие и се очаква да продължи да бъде и през новата година. Учим виртуално, общуваме виртуално, забавляваме се виртуално, работим виртуално.
Моето лично впечатление е, че дори и големи концерни като Siemens, свикнали да организират зрелищни (и скъпи!) събития със стотици, дори хиляди поканени, много бързо осъзнаха предимствата на виртуалните ивенти и конференции от гледна точка на ефективност, разходи и достъпност. Отне малко време, докато се намерят подходящите технологични платформи, но фактът е, че виртуалните и хибридни събития, които Siemens организира от година и половина насам, са наистина впечатляващи! Достатъчно е да изгледате последната Siemens Business Conference, за да се разделите с илюзията, че онлайн форумите задължително са скучни и еднопластови. И макар че с излизането ни от пандемията част от присъствените събития се очаква да се възобновят, вярвам, че онлайн форумите (виртуални или хибридни) си гарантираха своето място и в бъдеще.
4. Дигитализация и супер-автоматизация
На практика за една нощ коронавирусът буквално парализира обществения живот и бизнеса по целия свят. Събитията и търговските панаири бяха отменени, а промишлените компании на много места трябваше да спрат производството, след като търсенето на техните стоки и услуги се сви или веригите за доставки бяха нарушени. В други сектори производството трябваше бързо да се увеличи, за да се отговори на огромното търсене на спешно необходими медицински продукти и устройства.
Дигитализацията и автоматизацията на индустрията позволиха на производствата по цял свят да обърнат негативите в позитиви. И тази тенденция ще набира по-нататъшна скорост и през следващите години. Цифровите и автоматизирани решения се оказаха особено ефективни в кризата с коронавируса. В бъдеще тези технологии ще помогнат да се гарантира, че компаниите могат да реагират много по-ефективно на кризисни ситуации и променящите се пазарни изисквания и бързо и гъвкаво да адаптират производството си към всяка нужда. Необходимите за това технологии вече са налични – като например Digital Enterprise на Siemens.
5. Изкуственият интелект и IoT
Умни телевизори, умни сгради, умни домакински уреди, умни фабрики – изкуственият интелект (AI) и Интернетът на нещата (IoT) са навсякъде. Те дават възможност на обикновените предмети от бита ни да се превърнат в източници и “потребители” на данни. Умните автомобили разчитат пътя и ни предупреждават за опасности. Умните сгради сами контролират енергийното си потребление и своите системи. В умните фабрики машините си „говорят“ една с друга и обменят информация за производствените процеси.
През следващите години изкуственият интелект и Интернетът на нещата се очаква да продължат да навлизат във всяка област от нашето ежедневие, подхранвайки взаимно развитието си. Така например огромните количества данни, предоставяни от IoT, често крият ценна информация, която не може да бъде засечена с помощта на прости аналитични методи като статистическите. Изкуственият интелект, от друга страна, като цяло е много успешен в изпълнението на този вид задачи. Например той може независимо да разпознава модели в измерените стойности от производството и да използва информацията за непрекъснато подобряване на производствения процес, превръщайки изкуствения интелект в една от основните причини за процъфтяването на IoT. В същото време Интернетът на нещата движи напред непрекъснатото развитие на AI. Обучението на невронни мрежи изисква огромни обеми данни, които в много случаи не са били налични доскоро. Интернетът на нещата промени всичко това, защото свързаните „неща“ доставят все повече и повече данни, които се използват за разработване, подобряване и обучение на AI алгоритми.