Търсим активни, отворени и гъвкави хора, споделя ръководителят на инженерния хъб на Siemens във Варна
Аз съм Бьорн Харт, на 36 години, родом от Австрия. Ръководител съм на инженерния хъб във Варна, обслужващ клиенти от автомобилната индустрия, част от направление Дигитални индустрии. Завършил съм техническа математика в университета „Йохан Кеплер“ в Линц, близо до родното ми градче Щайрег (Steyregg).
Започнах работа в „Сименс“ през 2013-а като инженер PLC. Първоначално работих по проекти в Китай, САЩ и Германия за клиенти като BMW, „Порше“, „Фолксваген“, „Ауди“. По-късно станах част от предпроектен екип, който изготвя оферти по заявки. Преди да оглавя хъба във Варна през юли миналата година, бях асистент мениджър по проекти за BMW в Китай и Унгария.
Съгласих се да поема хъба във Варна, защото винаги е предизвикателство да смениш средата. Промяната е огромна, тъй като се пренесох в напълно непозната за мен страна, при това за дълъг период. Дойдох тук с очаквания не просто да внеса нови идеи, а да ги реализирам. Главната задача пред мен е да се структурират и уеднаквят процесите, с което да помогна за развитието и разрастването на хъба.
Най-интересният ми проект до момента е BBA (BMW Brilliance Automotive) в Шънян, Североизточен Китай. Работата в най-голямата производствена база на BMW Group беше първият ми проект за милиони евро. Тогава едновременно трябваше да си сътрудничим с хора от различни държави, в различни времеви зони и с различни доставчици. Да съм част от този тим и да нося отговорност за реализацията на проекта бе огромно доверие към мен, превърнало се в натрупан опит.
Най-голямото предизвикателство пред мен в професионален план е настоящата ми работа в хъба. За пръв път съм мениджър и бързо разбрах, че има огромна разлика между това да си инженер и да си отговорен за някого. Понякога да балансираш между интересите на компанията и на служителите е много труден и деликатен въпрос.
Качествата и уменията, които търся в хората от моя екип, са отворено мислене, проактивност и гъвкавост. Ние работим предимно с колеги от Германия и Австрия, а те са с различно мислене – не бива да бъдем предубедени към тях. Смятам, че трябва да казваме, че нещо не се е получило, както сме очаквали, само ако имаме нови идеи. Освен това при нас нещата може да се променят доста бързо и ако приоритетите на даден проект се сменят заради натоварения график, трябва да се адаптираме към това.
Пандемията ме накара да променя мисленето си. Сега не приемам всяко препятствие по пътя толкова сериозно. Настоящата ситуация повлия на всичко - проектите се променят в движение, а обученията, срещите и пътуванията стават доста по-сложни.
Нищо обаче не е по-важно от здравето. Сега оценявам и се наслаждавам на всеки малък жест или услуга много повече, отколкото преди, дори да става дума просто да пием кафе заедно в офиса или да отидем на ресторант през уикенда.
Това, което очаквам с нетърпение, не е нещо конкретно. Знам, че времето ми тук е ограничено. Искам обаче един ден да си тръгна с усмивка от тази прекрасна страна с ясното съзнание, че съм направил най-доброто по силите си, за да развия хъба, и в същото време съм се наслаждавал на времето си в България.
Това, което ме кара да идвам с удоволствие на работа, е, че искам всичко, което правя, да има ефект. Независимо дали съм служител или няколко нива по-високо в йерархията. При цялата подкрепа, която усещам от моя екип, се чувствам добре дошъл, и затова вярвам, че работим заедно за по-добро бъдеще.
Това, което обичам да правя в свободното си време, е, че да чета книги и да се наслаждавам на слънцето, особено през лятото. Има и още нещо, което ме кара да успокоявам ума си – да строя „Лего“.
Това, което другите не знаят за мен, е, че си купих няколко двуезични книги, за да подобря българския си език. Започнах с „Приказки“ на Братя Грим и роман на Франц Кафка. При настоящото ми ниво вероятно ще ми отнеме години да прочета първата...
Автор: Захари Неделчев, експерт Комуникации