(Кратък наръчник за мениджъри)
Знаете ли какво е стендъп падълборд (SUP) ? Не? Съвсем опростено, това е нещо като дъска за сърф, надуваема или твърда, която се управлява с гребло. Единственото, което ви е необходимо, за да овладеете падъла, е някаква водна повърхност и базова способност да се държите прави на краката си. Колко пък трудно може да е?!
Аз поне наистина бяха убедена, че в момента, в който се кача на дъската, ще започна да поря морето като истински шампион, събирайки завистливите погледи на прикованите към сушата загубеняци… Докато не се озовах във водата с главата надолу, пляскайки наоколо като Волния Уили в опит да се покатеря отново върху падъла. И втори път. И трети… И още няколко след това.
Това беше моят първи „дзън” момент, когато в замъгленото ми от нагълтаната солена вода съзнание започна да се промъква прозрението, че може би нещата няма да се получат толкова гладко. И че няма да е зле да започна да “слушам” падълборда и да се съобразявам с него и с морето, ако не искам отново да разгледам отблизо дъното.
Защо ви разказвам всичко това? Защото, все повече усъвършенствайки уменията си на падъла (и, да, след десетина литра погълната морска вода и леко посинено самочувствие, вече съм майстор!), ме осени вторият „дзън” момент. Че управлението на падълборд има много, ама много прилики с управлението на екип, особено във време на промени.
Стабилност
Стабилността е ключова, за да успеете да овладете падълборда. Правилната стойка, леко присвитите колена, правият гръб и подходящата позиция на стъпалата ще ви гарантират, че няма да се обърнете при първата вълна.
Когато решим да предприемем някакви по-големи или по-малки промени в компанията/екипа, е добре да се уверим преди това, че имаме необходимата опора (бизнес, финансова, дори психическа и емоционална), за да не обърнем лодката. Нерядко организациите, опитвайки се да управляват и насочват неизбежната промяна твърде бързо или твърде рязко, забравят да се погрижат за своята стабилност – основата, която им е позволила да стигнат там, където са, и върху която се градят миналите и настоящите им постижения. Тази стабилност може да бъде подсигурена по различни начини и с различни средства, но сред тях може би най-важните са четири: ясни цели и стратегия, добре структуриран и дефиниран процес, систематична и приобщаваща комуникация, споделена и силна амбиция промяната да се случи.
Гъвкавост
При падъла способността да реагираш гъвкаво и своевременно на всяко поклащане на дъската, да адаптираш стойката си и позицията на греблото, да ускориш или да забавиш, така че да продължиш да се движиш в правилната посока въпреки външните фактори, е основно умение. И, повярвайте ми, това невинаги е лесно! Силата на вълните, теченията, дори преминаващи лодки може да ви изтласкат много лесно от избрания път и дори да ви преобърнат.
При компаниите гъвкавостта също е задължителна. Много често промяната, особено ако не е внимателно подготвена или твърде бърза, идва със съпротива и демотивация. Затова за един мениджър е важно да умее да адаптира темпа, дълбочината и обхвата на трансформацията така, че за екипа му стресът да е минимален.
Колкото добра и да е първоначалната стратегия, колкото и ясно да са заложени целите, това не е гаранция, че нещата ще минат точно по план. Така че бъдете готови да реагирате, ако усетите, че сте на път да загубите екипа си заради твърде бързите (или недоразбрани) промени. Забавете, ако е необходимо, за да имат време хората да свикнат с новостите. Проверете отново курса, за да сте сигурни, че междувременно не сте се отклонили. И, най-вече, не се бойте да ги попитате как се чувстват и от какво имат нужда, за да продължите заедно напред.
Баланс
При падълборда балансът е всичко! Умението да се задържиш на краката си, да запазиш равновесие, докато цялото безкрайно синьо наоколо се опитва да те катурне във водата, е това, което прави карането на падъл толкова вълнуващо. Точно защото дори едно рязко движение наляво или надясно, едно необмислено изместване на тежестта може да означава да погостуваш за кратко на Нептун.
Същото важи и за екипите. Да намериш златната среда между необходимостта за промени и нуждата хората ти да останат мотивирани и доволни не винаги е лесно. Ясната, систематична, подкрепяща комуникация може да играе ключова роля за формирането на обща амбиция за успех. А реалистичната и обективна оценка на ситуацията във всичките й аспекти, без предубеждения и лични предпочитания, е това, което може да подскаже кога сме на път да загубим баланс по пътя към промяната.
Визия
Всеки, който се е качвал на падълборд дори веднъж, е наясно със златното правило: “Винаги гледай към хоризонта!”. Стъпвайки за първи път върху дъската, е почти непреодолим инстинкт да забием поглед навсякъде другаде – в стъпалата си, в плискащите се вълни наоколо, в скалите, които допреди секунди като че ли бяха доста по-далеч. И още преди да усетим, сме се наклонили и забили нос в дъската (или във водата). Затова, докато сме на падъла, се препоръчва главата да е изправена, гърбът – стегнат, а погледът – насочен напред, към хоризонта.
В корпоративния свят то се перефразира като :”Винаги имай ясна цел и не я изпускай от поглед”. Понякога е възможно добрите първоначални намерения да се изродят в промяна заради самата промяна, в безкрайна поредица от преструктурирания, реорганизации, привидни оптимизации. Без ясна цел, която да стои непрекъснато пред очите ви, без увереността, че знаете къде искате да отидете във всеки един момент, промяната се превръща в самоцел.
Здрав разум
Със самочувствието, че съм овладяла падълборда напълно и нищо не може да ме преобърне, реших да тествам уменията си далеч от брега. И то в момент, когато времето беше започнало да се разваля, беше излязъл силен вятър и вълни. Представете си следната картинка – безименен залив на Пелопонес, малцина останали на плажа заради лошото време (няма кой дори да доведе помощ!) и една мъъъъъничка точка на хоризонта (моя милост), която гребе истерично срещу течението и се опитва да се добере до брега, преди бурята да се е разразила.
Кошмарно преживяване, но чудесен урок! На езика на управлението на хора, особено в бурни времена, той може да бъде преведен така: “Имайте здравословен респект към околната среда, особено ако тя е в състояние да ви завлече към дъното за секунди”. Поемането на излишни, необмислени рискове, подценяването на обективните обстоятелства и твърде голямата самоувереност често завършван катастрофално. Така че малко здрав разум никога не е излишен – нито в морето, нито в екипа.