Деница в Страната на (кулинарните) чудеса

Деница Василева, инженер в Европейския център за иновации на Siemens България, съчетава успешно страстта си към технологиите и кулинарията. Какво е кето-баничка, как три дни се готвят меденки и защо не обича хоум офиса – четете в следващите редове.

Още докато уточняваме кога да се срещнем, ми става ясно, че това ще е най-сладкото и усмихнато интервю, което съм правил до момента, в буквален и преносен смисъл.

 

Не съм се излъгал. Деница Василева, инженер в Европейския център за иновации в сградните технологии (GECC) на Siemens, пристига малко преди уречения час, носейки чиния с cake-pops (вид торта, оформена като близалки – б.а.). „За пръв път ги правя“, бърза да предупреди тя. По-късно чувам тази реплика още няколко пъти.

Оказва се, че далеч не съм привилегирован. През последната година всички нейни колеги са опитвали от вкусните й кулинарни експерименти, доставени пресни-пресни в офиса. Сладкиши, банички, меденки, лазаня, мини-пици, при това в кето-вариант (не съдържат глутен, нишесте и захар – б.а.) – всяка седмица някое от произведенията на Деница радва всички сетива на екипа. „Придобих този навик малко преди да започна работа в „Сименс“. Преди това нямах толкова задълбочен интерес към кулинарията, не беше моята стихия. Открих тази страст по време на пандемията. Тогава се засили желанието ми не само да готвя, но и да експериментирам с по-сложни ястия“, споделя тя.

 

Признанието й следва да ни убеди, че наистина готви повечето неща за пръв път, включително тези cake-pops. Смелостта й да го сподели с колегите може да изглежда странна за мнозина, но е типична за поколението Z. На въпроса „защо го правиш“, Дени отговаря спонтанно и без да се замисля: „Така хората се развеселяват, идва им настроение и започват деня с усмивка. Та кой не обича хубавите изненади? Всеки си има различен вкус, но аз се старая просто да създавам поводи за усмивки. Колегите се шегуват, че са опитни зайчета, но е видно, че им харесва.“

Деница се присъединява към GECC преди близо година. Вижда обявата за стаж в Siemens, подава документи и минава през няколко интервюта. „За мен беше нещо ново, но всичко се разви доста бързо. Странно е, че в началото никого не познавах, а тук има доста хора от Техническия университет-София, където учих и аз. Повечето от тях обаче са от специалност „Автоматика“, а аз завърших „Мехатроника“ и в момента карам магистратура „Индустриален мениджмънт“. Щеше да е добре да имах поне един познат в началото, за да не е толкова притеснително. Сега е различно – напреднах както в работата, така и с колегите“, казва Деница.

 

Още от втория месец тя работи по реални проекти в Центъра. В момента е в екипа, който разработва проекти с платформата за сградната автоматизация на Siemens - Desigo CC, за австрийската зона. Зад гърба й са вече половин дузина завършени задания. „Най-голямото предизвикателство дотук пред мен беше последната задача – от новосформирания централен отдел в Австрия, който имаше за цел да се уеднаквят всички проекти, тъй като досега стандартът бе различен. Австрийските колеги бяха разработили нови символи като функционалност, които трябваше да разучаваме в движение. Всъщност, откакто съм тук, всеки месец нещо се променя. Така винаги е интересно, защото има нови предизвикателства, не вършиш едно и също - признава Деница. – Работата е прецизна, трябва да се следи, тества, проверява. Вторачваш се в детайла. Изисква се време и практика, за да навлезеш в нещата. На мен ми е интересно, защото не се бях занимавала преди това с подобни неща“.

Увереността в кулинарните способности е подплатена от похвали не само от колеги, но и от роднини и приятели. „Започнах да нося по кръщенета едни разноцветни меденки, които станаха голям хит. Те са декорирани и подвързани, изглеждат като заводски, но всъщност аз съм ги правила. Децата много им се радват. Някъде около Коледа направих 300 меденки, играх си три дни. Не е шега работа – един ден ги готвиш, после ги украсяваш, на следващия ден те съхнат и накрая един ден само ги подвързваш. Тогава нямаше много хора в офиса, но когото срещнах, остана доволен.“

 

Казват, че девиз на поколението Z е фразата „Бъди промяната!“ Тази генерация са креативни и предприемчиви, подбират внимателно храната си и търсят удовлетворение в работата си. Освен кариерното развитие обаче те са отговорни към своето здраве. Това обяснява и старта на пътешествието на Деница в кулинарията.

 

„Обичам да правя сладки, но не може всеки ден да ги ядеш. – разказва тя. - Не обичам диетите, затова просто си направих един балансиран режим, при който да не прекалявам - всичко да е с мярка. Научих доста за въглехидратите и протеините и как да намеря правилния баланс в храната. Разбрах, че е добре да вървиш по 10 000 крачки на ден, а аз обичам да правя и преходи в планината”.

През лятото пандемията от коронавирус и ограниченията, свързани с нея, не се усещат толкова осезаемо, но тя остави следа у всички: „Бях от първата вълна нови хора, които дойдоха в компанията, когато отпаднаха ограниченията от COVID миналото лято. В офиса беше пусто и празно, така в началото ми беше трудно. Надявам се един ден офисът пак да е пълен. Работата върви повече, по-продуктивни сме. Поне аз се разсейвам повече вкъщи и мотивацията ми не е същата. А когато колегите са до теб, си по-позитичен и върви леко“.

 

Деница обича динамиката не само на работното място, но и в личния си живот. „Много обичам да пътувам и се старая поне веднъж в седмицата да излизаме с моя приятел извън София. Ако можем да си позволим „дълъг уикенд“, отваряме картата на България, набелязваме си някое място и тръгваме. Имам над 60 посетени обекта от „Опознай България“. Неотдавна бяхме в Казанлък за Фестивала на розата – набрахме си рози, от които после направих сладко, ходихме и до тракийската гробница“, разказва Деница, докато си припомня и скорошното шоу на авиобазата „Граф Игнатиево“ и признава, че вече планира маршрут около Златоград. „Аз съм организирана. Два месеца напред аз трябва да зная къде ще ходим. Разучавам всичко и правя план-график. Когато отиваме с приятели, не наемаме гид, защото те знаят, че аз ще им разказвам“, допълва тя.

С пътешествията е закърмена от малка, а експериментите не са й чужди. „Била съм на бригада в Америка – в Охайо, когато бях втори курс. Там правех пици в ресторант. Добре си изкарах, но не остана време за пътуване – само за два дни отидох до Ню Йорк. Един ден се надявам да се върна там, защото бе много красиво и най-вече мащабно. Високите сгради там те карат да се чувстват мъничък, а светът - огромен. В България всичко е ниско, докато на Times Square е толкова шумно, пред онези огромни билбордове не знаеш къде се намираш – спомня си Деница. - И на екзотични места сме ходили, но съм била по-малка и не съм оценила по достойнство пътуванията до Малдивите и до Дубай. Като дете съм ги приемала за даденост.“

 

Когато не пътува и не прави ремонт вкъщи („С приятеля ми искаме сами да си направим жилището, вече сме успели с една стая“), на Деница й остава време да сготви нещо за любимите хора. Както подобава на генерацията, амбициите й обаче далеч не свършват дотук. „Искам да продължа да се развивам, само първо да си завърша магистратурата, понеже много малко ми остана. Надявам се да оправдая очакванията, в Центъра ми харесва – споделя инж. Василева. – Тук вратите са отворени за млади хора. А аз съм пробвала на доста места, но навсякъде ми отказваха под предлог, че нямам опит. Докато от самото начало почувствах, че „Сименс“ ще е моето място, макар че подраних за финалното интервю с два часа и бях нервна. Понякога може да съм плаха, на моменти неуверена, но когато реша, съм напориста и действам. И ми се получава“.

Автор: Захари Неделчев, експерт "Комуникации"