Определям себе си като спокоен човек, който до голяма степен се опитва да живее съгласно модерните напоследък основни будистки принципи в живота. И наистина, малко са нещата, които могат истински да ме изкарат извън нерви.
Кой би предположил, че точно такава уравновесена натура като моята може толкова лесно да изгуби баланса и то само като чуе един-единствен въпрос от тинейджъра вкъщи (задаван обикновено около 10 пъти на ден в нашия дом): „Мамо, какво ще ядем?“. Пубертет, пубертет, ама колко пъти на ден може да е гладен човек?!
През последните години все по-често се улавях, че поставям основен приоритет върху работата си за сметка на личния живот, семейството и здравето. И това усещане имаше съвсем практически измерения като честата липса на домашно приготвена храна. Докато преди намирах някак си време да сготвя почти всяка вечер, сега една домашна манджичка се превърна лукс в семейството ни и основно разчитахме на доставки.
Преди пандемията загубата на баланс можеше да се обясни съвсем лесно – или служителят имаше големи амбиции и искаше бързо да се покатери по кариерната стълбица, или просто беше попаднал на твърде взискателен шеф. В други случаи човекът, който прекаляваше с работата, беше просто роден работохолик или толкова много харесваше професионалното си занятие, че не можеше да се откъсне от него.
През 2020 година обаче нещата коренно се промениха. Горда винаги с умението си да затварям компютъра навреме и да съумявам да си „изключа главата“ от работните теми вкъщи, неусетно започнах да получавам сигнали, че нещо не е наред в моето ежедневие. Все по-рядко прекарвах пълноценно време с децата си, независимо че по цял ден бяхме заедно у дома. Тялото ми също започна да се обажда – седенето пред монитора по 10-12 часа на ден, защото „само ей и на този мейл да отговоря и ставам…“ си каза думата. Леки болки в гърба, умора в очите, трудно заспиване. Стресът полека се стовари върху плещите ми и в резултат усетих как хъсът и мотивацията ми започнаха да поизбледняват.
Но това щеше да си остане в сферата на „частните случаи“, ако все повече колеги, работещи в режим на дистанционен труд, не споделяха, че те са изправени пред същите трудности.
Пандемията от коронавирус, в която живеем вече втора година, извади с още по-голяма острота въпроса за баланса между работа и личен живот. Лутащи се между родителството, семейните взаимоотношенията и работата, притиснати от срокове и задължения, мнозина от нас не успяват да намерят златната среда. Резултатът е постоянна умора, стрес, намаляване на продуктивността и в най-крайните случаи – професионално прегаряне.
Като цяло Синдромът на самозванеца се дефинира като съмнение в собствените качества и постижения и усещане, че далеч не сте толкова компетентен, колкото ви възприемат околните, и че всъщност ги заблуждавате. Той засяга основно хора на високи позиции, като в голямата си част става дума за жени и/или представители на малцинствени групи.
Страдащите от този синдром не са в състояние да оценят реалистично собствените си качества и постижения, въпреки обективните доказателства. Склонни са да омаловажават труда си и да приписват успеха на всичко друго, само не и на собствените си сили и умения. Накратко, те се чувстват като самозванци/измамници и се страхуват да не бъдат разкрити от околните като такива.
Експертите дават различни обяснения за причините за Синдрома на самозванеца. Част от тях се коренят в семейната среда, други – в прекаления перфекционизъм, а трети – в твърде високите очаквания от страна на околните или в твърде ниската самооценка.
Разбира се, ролята на обществената среда не е никак за подценяване. Според проучвания колкото по-консервативно, патриархално е едно общество, колкото по-изявени и общоприети са стереотипите за половете, толкова по-голяма е вероятността за развиването на такъв синдром по-специално у жените с високи професионални постижения и позиции. Същото важи и за компании, в които на жените-мениджъри все още се гледа като на „екзотика“ и временно отстъпление пред модерните нрави.
Но каквито и да са причините, ефектът от този синдром върху психиката и представянето на даден човек може да е разрушителен. Постоянното чувство на неувереност може да предизвика засилена тревожност, депресия и високи нива на стрес. Според проучвания нерядко Синдромът на самозванеца може да доведе и до спад в продуктивността, като същевременно увеличава вероятността от професионално прегаряне заради преследването на невъзможни за постигане цели.
Изследвания показват, че жените на високи позиции в либералните общества също може да чувстват „измамници“ в професионалното си обкръжение. Според изследване на КPMG от октомври 2020 г.:
- 75 процента от жените на високи позиции в корпоративна Америка съобщават, че са изпитвали лично Синдрома на самозванеца в определени моменти от кариерата си.
- 74 процента вярват, че техните колеги мъже не изпитват чувство на неувереност в такава степен.
- 91 процента споделят, че според тях те оказват по-голям натиск върху самите себе си да не се провалят, отколкото колегите им мъже, тоест на практика те са много по-нетолерантни към собствените си грешки.
За мен като професионалист беше изключително интересно (и поучително) да се опитам да си изградя нови ежедневни правила, които да ми позволят да изплувам от ситуацията и да запазя менталното и физическото си здраве.
Един от изводите, до които стигнах, е, че … (изненада!) аз не съм Супержената от комиксите. Практически невъзможно е да съчетаеш 10-12-часов работен ден, макар и у дома, с една камара домашни задължения, грижи за децата, социален живот и време за съпруга ми. И всъщност това осъзнаване се оказа много полезно и ме накара да преразгледам очакванията си към себе си (а и към околните).
Вече все по-често успявам да изключа компютъра (почти) навреме. Опитвам се да огранича служебните имейли и телефонни разговори в работните часове, макар че не винаги успявам. Старая се да спазвам някакъв работен график, който да ми позволява да бъда ефективна и фокусирана, без да жертвам времето със семейството ми. И, вярвате или не, този подход работи!
Убедена съм, че човек трябва да обича и уважава себе си, ако иска да успява и в работата, и в личния живот. И част от това себеуважение е способността да казвате „не“ на задачи и искания, които не са на практика спешни или важни, за да можете да кажете „да“, когато това е наистина важно. (Да, знам, че и на тях ще им дойде времето, но това време не е ДНЕС и СЕГА).
Приоритизирането е ключово умение за всеки с натоварен график. Затова и вече не се притеснявам да кажа на колега: „Съжалявам, вечерта имам важно семейно събитие — нека обсъдим това утре“, или пък на моите синове и съпруг: „Този проект наистина e сложен и изисква пълното ми съсредоточаване, така че ще поработя още малко, но пък през уикенда може да направим приятна разходка извън града“.
Домакинските задължения са елемент, който като при повечето жени отнема съществена част от времето ми. Чистене, готвене, пране, подреждане – край нямат! Истината е, че не е необходимо да се нагърбваме сами с всичко това, докато същевременно се стараем да бъдем суперпродуктивни на професионалното поприще. Тинейджърът спокойно може сам да си разтреби стаята. За партньора ви не би трябвало да представлява особен проблем да пусне миялната или пералнята. Една домашна помощница (или пък всеотдайна баба) би могла значително да облекчи домакинските грижи. А ако пък точно тази вечер не ви се готви, няма нужда от излишен героизъм – доставката от близката пицария или китайски ресторант винаги е опция!
Физическата активност, колкото и тривиално да звучи, също е ключова. Аз ходя на народни танци и това е моят начин да се раздвижа и да разпусна. Същевременно не бива да забравяме и менталното здраве, така че веднъж месечно си позволявам да се поглезя с масаж, лично време или пък курс по рисуване с чаша вино. Макар и дребни, тези удоволствия ми дават възможност да запазя доброто си настроение и тонуса си.
За щастие, мога да разчитам и на политиките и инициативите на Siemens, подкрепящи служителите в прехода към новото нормално. В компанията функционира цяла организационна структура, която отговаря за здравния мениджмънт. Тук на локално ниво се провеждат редица инициативи, свързани със физическото и психическото благосъстояние.
А пандемията само увеличи усилията, които полагаме по темата! Стартирането на програмата Healthy@Home в началото на пандемичната 2021-ва имаше за идея да насърчи здравословния начин на живот сред служителите в условията на физическа дистанция и работа от разстояние и да им помогне да се справят със стреса. Комбинацията от онлайн физически активности (аеробика/йога и фитнес тренировки), както и виртуалните уебинари/консултации на теми като здравословно хранене, управление на стреса, справяне със социалната и физическата дистанция и други, които засягат менталното ни здраве и благосъстояние, буквално спасиха баланса ми.
И днес, въпреки че продължавам да работя предимно от вкъщи, вече разполагам със своя изпитана система (следвайки съветите на специалистите), с която да не изтървам края. Е, определено има още какво да се желае, но считам, че съм на правилния път и вече е по-сигурно, че тинейджърът вкъщи няма да загине от гладна смърт…
*Livin’ on the Edge ( в превод – “Да живееш на ръба”) e песен на Aerosmith, чийто рефрен гласи:
“You can’t help yourself from fallin’
Livin’ on the edge
You can’t help yourself at all
Livin’ on the edge
You can’t stop yourself from fallin’
Livin’ on the edge”
Автор: Калина Желева, ръководител People&Organization за България и Адриатика