turakova5

Катаджийката от Братислава, която дойде в България уж за малко

Татяна Туракова, специалист клиентски поръчки в Siemens България, обожава българските народни танци и денонощните магазини

„Съдбата си знае работата“, казва Татяна Туракова, докато разказва за обратите в живота й, отвели я от родната й Словакия в София.

Татяна е част от екипа на Центъра за обработка на клиентски поръчки на Siemens България. Тя е една от първите, които започват работа в Центъра още през септември 2019-а, скоро след основаването му.

Центърът за обработка на клиентски поръчки от региона на Централна и Източна Европа е част от структурата на направление Дигитални индустрии. Открит е през 2018 г. с идеята да улесни и автоматизира получаването и съответното придвижване на клиентски поръчки както чрез традиционните търговски канали, така и чрез онлайн платформата Industry mall. Родена в Братислава, Татяна отговаря за клиентите от родната Словакия.

Идването й в България обаче не е свързано с хъба. „Дойдох още през 2015-а. Уж беше само за една година, да пробвам как е, а после да се върна“, разказва Татяна, която е завършила с отличие Братиславската полицейска академия със специалност Пътна полиция, а по-късно става доктор по право.

„Част от дипломната си работа за магистър я писах в България. Реших да дойда в София, за да сме заедно с приятеля ми. Не знаех грам български език, но знаех руски (виж карето). Научният ръководител ми даде да чета Закона за движение по пътищата. Така сравнявах системите за безопасност - какви институции и какви закони има в двете страни. Някакси направих дипломната работа, но в резултат на това можех да говоря за законите по пътищата, но не и да водя обикновен разговор“, смее се Татяна.

След дипломирането се чуди накъде да поеме, докато един ден съдбата й посочва пътя. След като прекарва известно време в IT-аутсорсинг фирма като First Line Technical Support със словашки език, тя попада на обявата за Siemens България и промяната идва. „Беше просто като знак на съдбата. В петък беше първият ми работен ден в „Сименс“, а в събота се запознах с новия си приятел – добавя тя. – Работата в хъба – да се правят поръчки и да се проследяват - бързо ми хареса.“

Специалистите в Центъра се занимават с обработка на клиентски поръчки от региона на ЦИЕ. Те отговарят за тяхното приемане, логистика, фактуриране, проследяване и осигуряване на навременни доставки при спазване на вътрешните и външни правила за контрол върху износа и митническите разпоредби.

Днес вече екипът наброява над 40 специалисти и продължаваме да се разрастваме. В момента обслужваме 8 държави от региона – България, Хърватия, Словения, Австрия, Словакия, Чехия, Румъния и Унгария, като се очаква да присъединим още две”, споделя Татяна.

На нея й допада темперамента на българите, но в началото преживява истински културен шок. „Аз обожавам Балканите, тук ми е по-близко до сърцето, отколкото в Париж и Рим. Въпреки това имах известни проблеми в началото. В Словакия хората са усмихнати, обикновено казват „моля“, докато тук ми се виждаха намръщени. В автобуса се блъскат в теб, дори ти пречат да слезеш... С времето обаче човек свиква на такива неща“, разказва Татяна. 

Много й харесва, че във всеки квартал има отворен денонощен магазин, което е удобство: „Това го няма в Словакия. Ако изобщо има денонощен магазин, там цените са няколко пъти по-високи“.

Част от “вписването” й в новата среда са уроците по народни танци. Увлечението й се ражда спонтанно. „Словашките народни танци са различни от тукашните и, честно казано, аз не ги знам. Въобще при нас няма такава култура – с ходенето по механи и танцуването на народни танци. Когато за пръв път видях това, толкова много ми хареса, че поисках да се включа. Записах се в клуб за народни танци, макар че нямам много талант, не чувам музиката и такта. Постепенно обаче нещата започнаха да си идват на мястото. Попътувахме из страната с клуба, даже в центъра на Варна сме танцували“, разказва тя.

Татяна признава, че най-много й харесват родопските и пиринските „тежки“ хора, както и всички, в които има гайди. Любимото й е хоро арап. „Когато го чуя, ставам и почвам да танцувам. За съжаление, спрях да ходя в клуба. Сега може с приятеля ми отново да започнем да ходим - трябва някой да води хорото все пак“, смее се Татяна.

Тя обича да спортува, макар все още по-често онлайн. „Вече четири години се занимавам с кондиционни и силови тренировки, йога и пилатес - редувам ги за баланс. Много ми хареса програмата Healthy@Home на Siemens, която предлага онлайн тренировки за служителите на компанията. Съчетавам спортуването със здравословно хранене, но без диети. Аз съм чучулига, не съм сова. Ако не съм тренирала сутрин, после не съм аз“, признава Татяна. 

Дългото стоене у дома през пандемията не е направило от нея властелин на кухнята. „Обожавам да готвя и да пека. Рядко следвам рецептите едно към едно, измислям си ги на момента според това ни се яде и да е здравословно. Мога да сготвя български гозби, да направя баница, но няма да е такава, каквато българките биха я направили. Вкъщи приготвям хляб и кифлички от квас, правя кефир“.

Голямата й страст са пътуванията. „Когато бях малка, все ходихме в Италия, Испания, Турция с автомобил. Татко ни качваше в колата и пътувахме ден-два - така остават ярки спомени. Най-много ми хареса в Литва, останала е в сърцето ми. Живях във Вилнюс половин година, учех там по програмата „Еразъм“. Рига и Талин също ми харесват, там има голям потенциал за развитие – споделя Татяна. - В периода, в който бях сама, пътувах много из България. Дори вече имам „златна значка“ от Стоте национални обекта, участвах и в томболата за наградата. Качвах се в колата всеки уикенд и обикалях. Природата тук е прекрасна, обожавам Родопите, също и Видин, Свищов и Русе, може би защото са на Дунав като моята Братислава. В София ми липсва реката.“

Езикови неволи

„В хъба говорим помежду си основно на български, а с който не знае – на английски. Аз лично нямах особени проблеми с българския език, защото знам руски. Сама се научих, защото навремето баща ми въртеше бизнес с Русия и покрай него често чувах странни думи. Веднъж ми донесе буквар на руски език. Вместо да си играя с куклите, започнах да уча новите букви на кирилица. Бях само на 8. Играех си, че съм едновременно и учител, и ученик. А когато станах на 17, родителите ми ме изпратиха на лятна школа в Русия и там донаучих езика. Може би ми помогна, че в словашкия език също има падежи. Като дойдох в България, мислех, че е лесен език, щом няма падежи, ама не е така. Харесва ми, научих го сама, разговаряйки с хората. Е, куца ми граматиката, ударенията не знам къде да поставя, ама се оправям.“

 

 

Автор: Захари Неделчев, експерт Комуникации