Да имаш корени и да даваш криле
• Ивелина Трифонова, ръководител Финанси на направление Дигитални индустрии, съчетава натоварения бизнес делник с грижата за 3 деца • В Siemens за пръв път съм в компания с такъв силен корпоративен дух, споделя тя.
Може би звучи на пръв поглед нелогично, но всъщност фразата „Предпочитам да наемам майки с деца“ е реално изречена от известен мениджър на голяма международна компания. Логиката е, че майките умеят да организират не само работния си ден, а и времето след това – когато излязат от офиса. Сложността се увеличава правопропорционално на броя на децата, а Ивелина Трифонова, ръководител Финанси в направление Дигитални индустрии на Siemens България, има цели три. При това разликата им е впечатляваща – почти 15 години между първото и третото.
„Разликата във възрастта на децата е важна подробност, защото ако и трите бяха между 3 и 7 години... – недвусмислено поклаща глава Ива. – Всеки от тях си има своите особености и предизвикателства. С помощта на семейството се справяме, всичко е въпрос на взаимно уважение, позитивен дух и отворена комуникация. Намирането на време един за друг е много важно. Наслаждаваме се на всеки миг, в който сме заедно – обикновено вечер, когато споделяме преживяванията си от деня.“
Ивелина започва в „Сименс“ ЕООД преди шест години като ръководител „Контролинг и финанси“. От началото на 2021 г. е ръководител Финанси на направление Дигитални индустрии.
Как да обясним на децата си какво точно работим в днешно време е все по-трудна задача, но Ива се опитва: „Основната ми работа е свързана с комуникация с колеги и спазване на добра финансова дисциплина и стабилност на направлението. Обикновено децата това не го разбират, затова им давам пример с една касичка, която аз и моите колеги следим да не остава празна. Т.е. колкото е по-пълна тя, толкова по-добре сме си свършили работата в екипа”, споделя тя. И продължава: “Синът ми, който е на 17 години, е наясно за какво говоря, 2-годишната Дара все още не задава такива въпроси, а по-голямата, на 11 години, държи да чуе повече подробности:
- А ти добре ли се чувстваш на работата си?
- Да.
- Твоят офис хубав ли е?
- Да.
- Разбираш ли се с колегите?
- Да, с тях сме много добър колектив.”
Децата инстинктивно налучкват важните неща, а „Сименс“ наистина се отличава от останалите големи фирми, убедена е Ива. „Това е първата компания, в която усещам толкова силен корпоративен дух – споделя тя. – Преди това съм била около десет години в друга компания, където собственик беше инвестиционен фонд. Това е доста по-различно, отколкото при стратегически собственик, който иска да развие бизнеса. Фокусът е различен. При „Сименс“ той е върху служителя, развитието и мотивацията му, върху клиента и приноса, докато в други компании погледът често е по - краткросрочен, най-вече в посока оптимизации на разходи“.
Ива едва ли ще си признае, но в очите на колегите тя е работохолик. Винаги е сред първите в офиса и майчинството не променя това. Връща се на работа само няколко месеца след раждането на третото си дете. „Факт е, че аз обичам това, което правя и се опитвам да давам най-доброто от себе си, за да му придам допълнителна стойност. Не само да разрешаваме проблемите, но едновременно с това „да развиваме“ колегите. Изключително добрите резултати на направление Дигитални индустрии през последните години, въпреки всички предизвикателства, доказват, че сме на прав път“, споделя Ивелина.
Промените, които наложи пандемията от коронавирус в начина ни на живот и на работа, й идват изневиделица, както при всички. „Много трудно приех ограниченията в началото – признава тя. – Не бях „хоум офис“ човек, но трябва да отдадем значимото и на някои предимства като безопасността и възможността да разполагаме и организираме времето си. От друга страна аз наистина ценя високо социалния елемент и по-близкия контакт с колегите, възможен при работа от офиса. Трудно беше, но намерих баланса. Успях да си организирам лично пространство у дома и да продължа да работя при новите условия. Когато човек иска и е мотивиран, намира начин да го постигне.“
Разнообразието е от ключово значение както в професионалния живот, така и в личния. Повечето хора се наслаждават на рутината до определен момент, след това монотонността започва да им тежи. Рецептата за излизане от коловоза е смяната на служебните задължения.
За Ивелина това изобщо не е необичайно решение: „При всяко от ражданията на трите ми деца при мен идваше и промяна в работен план. Аз съм привърженик на промяната, защото смятам, че така човек надгражда себе си. След определен брой години на дадена позиция промяната води до положително развитие както в професионален, така и в личен план“.
Факт е, че намирането на баланс между личен и професионален живот е по-трудно, когато заемаш отговорна позиция. Ивелина обаче е открила свои начини да се справя. Дали ще е на концерт с приятелки, на ски в Италия или на къмпинг в Гърция със семейството си – ефектът е налице . „И трите ме мотивират и презареждат по различен начин“, откровена е Ивелина.
Тя не е най-големият фен на къмпингуването, но постепенно е успяла да открие очарованието му. Бърза да уточни, че със семейството си не ходят на типичния къмпинг, защото там липсват (според тях) известни базови битови условия – затова наемат помещения, които са златната среда между дивото къмпингуване и цивилизацията. „Този тип почивка ти помага да се изключиш от ежедневна работа в динамичната и натоварваща среда. Това е моят out-of-box начин за освежаване и презареждане. Там намираш тишина, спокойствие, дори безвремие. Почти няма WiFi - за да намериш интернет връзка, трябва да отидеш на определено място. Всичко това те откъсва от реалността.“
А безвремието обикновено подтиква към размисли за по-важни неща от злободневните грижи. „Има две неща, които децата трябва да получат от родителите си – корени и крила“, казва Гьоте. За родената във Велико Търново Ива баща й е нейният житейски пример и вдъхновение. „Баща ми се занимаваше (и продължава) с търговия, комуникация, с управление на хора. Помня начина, по който той трябваше да взема по-трудните решения, и в крайна сметка успяваше да постигне баланса с хората и да бъде добре позициониран и уважаван в собствения си малък бизнес. Да можеш да помагаш, да си отдаден, да допринасяш, да мотивираш – може би е било неосъзнато, но към това съм се стремяла винаги“.
Днес тя е от другата страна – тя трябва да е пример за децата си, за да им даде криле да полетят. Времената бързо се променят, мечтите на децата – също, но някои универсални правила си остават. „Синът ми тренира спортна гимнастика и учи в математическа гимназия. Тази комбинация е невероятна – когато вървят успоредно, спортът и образованието развиват личността. Дисциплината е нещо, което се изгражда със спорт. Там се ражда състезателният дух и конкурентоспособността. Именно това виждам в Дани днес, което несъмнено му помага и в училище. Съумява да организира времето си, въпреки ежедневните няколкочасови тренировки – споделя Ива. - Смятам, че за момента той мечтае за спортна кариера, но осъзнава, че това не е всичко и комбинацията с качествено обучение е правилният избор.”
Средната й дъщеря понастоящем мечтае да стане певица: “Има творчески наклонности, дори вече участва на няколко мини концерта. Дали ще стане музикант, времето ще покаже, важна е подкрепата, която даваме на децата си в посоката, която ги влече.“
Много често в забързаното ни ежедневие получаваме неочаквани уроци от децата си. Те могат да бъдат нашият коректив, когато сме на ръба, знае Ива. „Понякога като родители изпадаме в ненужни детайли, които допълнително усложняват ситуацията. Трябва да бъдем по-широко скроени. Да вярваме в себе си и да бъдем по-упорити и отворени към света – това е нещото, което вземам от децата си“, признава тя.
Да живееш в хармония със себе си е следствие от направените правилни избори. Пътят към себепознанието при всеки е различно дълъг, но Ивелина смята, че е намерила себе си. Страстта й към пътешествията обогатяват мирогледа й, а дестинациите стават все по-екзотични. „Била съм в Китай, наскоро ходих до Перу, и бих искала да посетя Япония. Когато видя различни култури и ценности за живота, аз ги приемам, но се чувствам още по-уверена в себе си. Тези мултикултурни срещи ни обогатяват, учат ни на толерантност във взаимоотношенията”.
От пътуванията си взема не само нови изживявания, но и нов начин да погледнеш на света. “В Перу видях не само по-различна култура, но и по-различен поглед върху живота от нашия. На такова място осъзнаваш в колко материален свят живеем. Идеята за щастие там е по-различна – за да си щастлив, е достатъчно да бъдеш себе си и в синхрон с природата. Бедността е осезаема там, местните мислят за насъщния, но същевременно разбират и важността на образованието за децата си. Разликата между нас и тях те кара да се замислиш кое е ценното за теб и семейството си, както и дали не си изкривил погледа и мисленето си в нашия малко материален свят. Хората там са окрилени въпреки бедността си и държат на морални ценности. Въпрос на себеусещане е, а не на финансова възможност. Важни са здравето, хората, природата и синхронът между тях – разсъждава Ива.
И завършва: “Пожелавам на всички здраве, вътрешен баланс, ентусиазъм и сила да се справим с всичко, което животът ни поднесе! “