Още от самата зора на индустриализацията производството се е движело по линеен модел с 3 основни стъпки: суровина – преработка – продукт. Последващата “съдба” на продуктите не е била грижа на производителя и той не е носил отговорност за нея.
Днес обаче този модел търпи бърза трансформация, движена от засиления натиск за ефективно използване на ресурсите и ограничаване на ефектите от климатичната криза.
Мерки като намаляване на потреблението на енергия и подобряване на логистиката при веригата за доставки могат да помогнат на производителите да намалят емисиите си на парникови газове и материални отпадъци. Това обаче е едва началото на пътя. Не по-малко важна стъпка в тази насока е преосмислянето на начина, по който използваме продуктите, когато те достигат края на своя полезен живот. Именно това е отправната точка на т.нар. кръговата икономика.
Ремонт, рециклиране, повторна употреба, повторно производство са новите етапи от жизнения цикъл на един продукт, за които производителят трябва да си дава сметка още при проектирането му.
Но преходът към кръговата икономика не може да се случи от самосебе си. И тук идва ролята на дигиталните технологии.
Цифровизацията може да насърчи и ускори трансформацията към по-устойчива кръгова икономика. Тя е мощен инструмент, който може да помогне по цялата верига на стойност в едно производство благодарение на предоставянето на точна информация за наличността, местоположението и състоянието на продуктите.
Въпреки това, за да се постигне действителна добавена стойност и да се използват цифровите решения по най-добрия начин, трябва да се вземат предвид няколко ключови фактора:
1. Пълна прозрачност върху жизнения цикъл на продукта чрез дигитални близнаци
За да могат да проследят своите продукти през целия им жизнен цикъл, производствените предприятия трябва да разполагат с данни от всеки аспект на веригата на стойността.
Създаването на прозрачност и проследимост през целия жизнен цикъл на продукта, например чрез дигитален близнак, е жизненоважно за постигането на нулеви въглеродни емисии и прилагането на нови бизнес модели. За да гарантират това, производителите трябва да разполагат с цифрови близнаци както за своите продукти, така и за производствените процеси. Те трябва да могат да анализират въздействието и екологичния отпечатък по време на целия жизнен цикъл на продукта, за да могат да формулират ясна и дългосрочна визия, адекватно предложение за стойност и стратегия за бъдещи продуктови концепции. Това ще осигури и необходимите данни за по-нататъшна научноизследователска и развойна дейност и ще позволи вземане на добре информирани решения за оптимизиране.
2. Кръгови бизнес модели
Едновременно с насърчаването на цифровизацията и засилената прозрачност компаниите трябва да се насочат към кръгови бизнес модели. Целта е да се създадат дългосрочни и оперативно съвместими екосистеми, интегрирани в цялостен кръгов бизнес модел.
За да се реализира наистина потенциалът на кръговата икономика в производството, принципите на устойчивостта трябва да бъдат вградени още преди даден продукт да напусне чертожната дъска. Проектиране на продукт, така че да се разглобява лесно, интегрирането на части и материали, които могат да бъдат използвани в друго приложение, оптимизиране на мястото за производство на компонентите и намаляване на отпадъците, могат да помогнат за подобряване на устойчивостта на продукта още от самото начало на „живота” му.
Като проектират продуктите така, че да взимат предвид както условията, при които ще бъдат произведени, така и целият им път до края на жизнения им цикъл, производителите могат да реализират както реални печалби, така и осезаеми ползи за околната среда благодарение на намалените производствени разходи и отпадъци. Например при автомобилостроенето чрез внедряване на модулна архитектура и стандартизирани компоненти, производителите отварят вратата за по-ефективна поддръжка и демонтаж, включително повторна употреба, повторно производство или рециклиране.
3. Нови начини за възстановяване на стратегически суровини
Кръговата икономика разделя икономическия растеж от потреблението на ограничени природни ресурси. Целта е материалите и продуктите да запазят дългосрочно своята икономическа стойност, като непрекъснато “пътуват” към следващия си етап на употреба.
Дигитализацията и автоматизацията позволяват въвеждането на иновативни стратегии за повторно производство, повторна употреба или рециклиране. Накратко, това дава възможност за създаването на затворени вериги от компоненти и материали, което е в основата на самата концепция за кръгова икономика.
Тази необходимост изглежда все по-належаща на фона на проблемите с осигуряването на първични суровини за производство. Недостигът на полупроводници, магнезий и кабелни снопове заради настоящите предизвикателства в глобалната верига на доставки може да послужи като предупреждение.
Като удължават живота на продуктите и компонентите и увеличават тяхната дългосрочна полезност максимално, фирмите от кръговата икономика подобряват ефективността на ресурсите, повишават устойчивостта, създават нови бизнес модели и генерират нови източници на приходи.
4. Фокус върху екосистемите
За разлика от традиционния линеен бизнес модел, кръговата икономика е фокусирана върху екосистемите. Компаниите сътрудничат със своите екосистемни партньори, за да създават, предоставят и надграждат устойчива стойност.
Предимствата на работата в екосистеми в рамките на един кръгов модел са ясни: повишена устойчивост по веригата на доставки, намаляване на оперативния риск и на опасността от прекъсване на бизнеса заради липса на материали и в крайна сметка увеличаване на устойчивостта по цялата верига.
Ако производителите работят заедно в рамките на екосистема, те могат да създадат цифрови решения, които позволяват ефективни процеси на рециклиране и повторна употреба. Така партньорствата с играчи надолу по веригата като например рециклиращи компании могат да помогнат за осигуряване на компоненти и материали за производство на продукти чрез увеличаване на дела на използваните вторични суровини.
Създаването на партньорски екосистеми обаче изисква подходяща дигитална платформа/платформи за взаимодействие, които да са достатъчно гъвкави, за да позволяват надграждане и адаптация на фона на бързо променящите се пазарни условия, но и достатъчно надеждни, за да гарантират безпроблемна оперативна съвместимост за всички участници. Наличието на такива ускорява прехода към кръгова икономика и намалява времето, разходите и рисковете при прилагането на кръгови бизнес модели.
Трансформация на скорост със Siemens Xcelerator
Отговорът на тези предизвикателства е новата отворена цифрова бизнес платформа Siemens Xcelerator. Чрез нея Siemens цели да насърчи и ускори дигиталната трансформация и устойчивостта, предоставяйки достъп до хардуер, софтуер и услуги, поддържащи IoT, в рамките на една цялостна, свързана и непрекъснато развиваща се екосистема.
Концернът се ангажира да направи цялото си дигитално портфолио модулно, свързано с облака и оперативно съвместимо. То ще работи със стандартни API, така че ще може да се комбинира с всякакви други приложения.
Siemens Xcelerator дава възможност на утвърдени компании, разработчици, стартъпи и фирми от всякакъв размер да намерят партньори съгласно своите нужди и да решават сложни задачи в екосистема, позволявайки нови синергии. Платформата е проектирана като мрежа от градивни елементи, които могат да бъдат използвани в различни контексти, а самата екосистема непрекъснато се надгражда и развива с нови партньорства.
Затваряйки кръга
Кръговата икономика е един от начините производителите и светът като цяло да постигнат по-екологично и по-устойчиво бъдеще. Тя предполага обаче много промени, всички взаимосвързани и надграждащи се, така че правата линия на жизнения цикъл на продукта да се превърне в устойчив кръг.
Но въпреки че кръговата икономика предлага многобройни предимства в областта на разходите и устойчивостта, тя крие и доста предизвикателства. За много индустрии преминаването към продукти, които могат да бъдат използвани по-дълго и впоследствие рециклирани, изисква тотално преобръщане на настоящия им бизнес модел. Причината: това логично води до намаляване на търсенето на нови продукти.
За някои индустрии начинът да се преодолее това е преход към модел, базиран на услуги. Подобно на лизинга на автомобил, продуктите в бъдеще могат да бъдат вземани на лизинг от производителя, генерирайки постоянен поток от приходи за него. Това може да послужи като стимул те да бъдат направени така, че издържат по-дълго и да бъдат по-лесни за поддръжка, за да се намалят свързаните с това разходи.
Много компании вече вървят в тази посока. Така например китайският производител на автомобили NIO е пионер в модела „батерия като услуга” за неговите електромобили. При този модел клиентите не притежават самата батерията, а плащат за електричеството и използването на батерията на абонаментен принцип или на изплащане.
Автор: Румяна Парушева, Мениджър устойчивост в Siemens България