Пътят към устойчивостта минава през дигитализацията и сътрудничеството  Част 1

Автор: Румяна Парушева, мениджър Устойчивост и ръководител Комуникации 

Обществата, икономиките и бизнесите по цял свят са изправени пред безпрецедентно предизвикателство – как да запазят и ускоряват темповете си на развитие, без същевременно това да става за сметка на природата, местните общности и екосистемите.

 

Компаниите и организациите от почти всички сектори трябва да отговорят на нарастващите очаквания на инвеститорите, клиентите и служителите, които все повече се информират за показателите за устойчивост на дадено предприятие, преди да решат дали да се ангажират с него.

 

И докато консенсусът относно крайната цел е ясен, превръщането на бизнеса и операциите в устойчиви остава значително предизвикателство. Това изисква сериозни инвестиции, ноу-хау, ефективни решения, промяна на културата и време за прилагане на съответните мерки.

 

И така, как могат фирмите да постигнат бързо своите цели за устойчивост – и да ги превърнат в двигател за нов растеж?

 

На първо място е необходима промяна в парадигмата. Бизнесът трябва да промени разбирането си за устойчивостта и нейните цели - от предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, към възприемането им като стимул за растежа и интегрирането им в стратегическото планиране.

 

Това обаче няма как да стане първо, без дигитализация, и второ, без партньорства. Всяка организация, която цели да се подготви за бъдещето, неминуемо трябва да установи къде се намира в момента по отношение на своите ключови цели за устойчивост. За целта тя има нужда от технологии, които могат да й дадат тези отговори - сензори, периферни изчисления, облачни решения, анализ на данни, интернет на нещата (IoT), изкуствен интелект (AI). Свързаността е жизненоважна: без точни данни, налични за цялото предприятие, са немислими видимостта и прозрачността, от които има нужда, за да си поставят смислени и постижими цели за устойчивост – и по-късно да проследяват напредъка си по пътя към постигането им.

 

Цифровите технологии могат да играят ключова роля при реалистичната оценка на ефекта от бизнес плановете и портфолиото на дадена компания. Дигиталните близнаци, например, позволяват на организациите да тестват устойчиви решения, преди още те да бъдат реално създадени. Чрез виртуално представяне е възможно да се симулират, изпитат и адаптират прототипи за устойчивост, още преди да бъде направена първата копка. И тези модели е възможно да бъдат надграждани и оптимизирани през целия жизнен цикъл на проекта.

 

Те могат да се използват за симулиране, производство и подобряване на всеки продукт или пространство – от прототипи на коли и самолети през сгради и производствени съоръжения до цели градове. Те дори позволяват възможността за тестване на неизпробвани технологии, за да се прогнозира тяхното вероятно въздействие, преди да се премине към пълномащабно внедряване.

Така например в завода за електронни компоненти на Siemens в Амберг, Северна Бавария, компанията използва цифров близнак, за да разработи пътна карта за устойчивост за съоръжението в съответствие с амбициите си да декарбонизира своите фабрики до 2030 г.

 

Специалистите анализираха предприятието в неговото текущо състояние: как изглежда сградата, колко енергия консумират промишлените процеси, какви са нуждите от електричество, отопление и охлаждане на съоръжението и т.н. След това данните бяха въведени в цифров близнак, за да се проектира мултимодална енергийна система, която е основа за напредък по пътя към декарбонизация.

 

Приложенията на дигиталните близнаци не се ограничават до планиране и разработване на по-устойчиви фабрики, но могат да бъдат приложени към всеки текущ аспект на бизнеса. Индустриални компании от всякакъв размер могат да използват цифрови близнаци със затворен цикъл с данни за производителността в реално време за симулации и разработване на сценарии за оптимизации. По този начин фирмите могат да вземат информирани решения на базата на дигитални модели, базирани на физически данни.

 

Заводът на Siemens в Нанкин, Китай, например вече се доближава до това да бъде „метафабрика“. „От първата идея до началото на производството всяка стъпка беше цифрово поддържана“, обяснява Щефан Круг, ръководител на Lean Digital Excellence & Project Manager в Siemens AG. „Симулирахме работата на новата фабрика още преди да излеем първия бетон”

 

Цифровият близнак е създаден от комбинация от фабрични данни, данни от производствените линии, данни за производителността и информация за сградния фонд. Операторите на завода имат възможност преминат през обекта виртуално, използвайки очила за виртуална реалност, и да дадат обратна връзка за фина настройка на крайния дизайн. Всяка стъпка в процеса на планиране е генерирана, тествана, анализирана и оптимизирана в дигиталния свят – за да се гарантира най-ефективното строителство и по-късно производство.

 

Други видове цифрова симулация, включително разширена реалност, също могат да имат огромна добавена стойност на етапа на планиране и разработка на дадено предприятие. Например, ако работниците тестват предложените нови производствени линии във виртуална реалност, преди да се пристъпи строителството, е възможно да се оптимизират здравословните и безопасни условия на персонала и производителността едновременно.

 

Транспортът също е добър пример в това отношение. Благодарение на новите технологии вече можете да управлявате виртуално превозно средство или цифров близнак на превозно средство по дигитален двойник на пътя. По този начин инженерите могат да преминат през всички възможни сценарии, за да намерят най-доброто решение от гледна точка на дизайн, производителност и устойчивост, преди дори да бъде построен първият прототип на автомобил.

 

Изборът от широк набор от цифрови решения предлага вълнуващи възможности по пътя към едновременно повишаване на устойчивостта и конкурентоспособността, но оптималната комбинация може да варира значително за всеки бизнес. Предизвикателството е да се намерят или разработят решения, които едновременно се справят с един изолиран проблем и могат да работят в цял бизнес сектор или екосистема.

 

И тук идва ролята на партньорствата (към Част 2).