“Руми, какво ще кажеш да осиновим птица?”. Въпросът на главния изпълнителен директор на Siemens България и мой шеф д-р инж. Боряна Манолова ме сварва неподготвена. “Ъъъ, ама как така птица? … каква птица? …защо птица? …и какво ще я правим??”, заеквам аз в телефонната слушалка, опитвайки се да накарам мозъчните ми клетки да се задействат и да произведат някакъв адекватен отговор. Вярно, “осиновявали” сме мечките Матилда и Вернер в столичния зоопарк и сме подпомагали финансово издръжката им, ама това са мечки, при това с топла германска връзка, тъй като са дарени на зоопарка от кметството на Берлин!
“През уикенда бях в Пловдив и отидох да разгледам новата Епископска Базилика. Не можеш да си представиш каква красота е! Невероятни мозайки на всякакви птици!”, продължава тя възторжено: “И има възможност да си осиновим някоя!”.
Някъде в този момент започвам да “вдявам”. Идеята успява да си пробие път до мозъка ми, да избута грубичко настрани всички останали съображения и да задейства директно центровете на ентусиазъм. Действаме!
Два месеца по-късно осиновяването вече е факт. Договорът с фондацията, която стопанисва Базиликата, е подписан, документите са парафирани, всички процедури са минали.
А аз седя насред Базиликата и се дивя. На изключителните мозайки, на невероятните архитектурни решения, на уменията и прецизността на реставраторите и отличната организация.
Самата Базилика е истинско чудо. Смята се, че е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г.
Векове наред монументалната сграда тъне в забрава, затрупана под пластове земя. Едва през 1980-те при строителството на подлез се появяват руините на голямо съоръжение, украсено с мозайки. През следващите години археолози успяват да проучат около половината от базиликата и прибират част от мозайките в Регионалния археологически музей – Пловдив. Непроучената част обаче остава на улицата, а след срутването на построеното защитно покритие е изложена на прищевките на времето. Част от мозайките са унищожени, други вероятно са откраднати.
Едва през 2016-2017 г. реставрационните работи са подновени, а на мястото е изградена красива, модерна сграда, която днес приема хиляди посетители от десетки държави. Цялостният проект е финансиран от фондация „Америка за България“. В момента сградата се стопанисва от фондация „Приятели на Базиликата- Пловдив“, създадена от местни граждани и предприемачи от Града под тепетата.
Но, безспорно, най-красивата и добре запазената й част са изящните мозайки от 4-5 век. Разположени на 2 пласта, те заемат обща площ от 2000 кв.м. Възстановяването им е сред най-значимите реставрационни проекти в България от последните няколко десетилетия. То е дело на екипа на доц. Елена Кантарева-Дечева, с помощта на стотици доброволци и дългогодишен труд.
Мозайките от първия, по-ранен пласт са геометрични, докато от втория съчетават геометрични орнаменти с птици, цветя и други. Предполага се, че първият пласт е пропаднал при земетресение, като на места подът видимо е нагънат.
Благодарение на специално изградените стъклени мостчета, посетителите имат възможност да разгледат отблизо мозайките. Изключително красиви, с различни цветове и форми, те изобразяват геометрични орнаменти, цветя, плодове. И птици, всякакви птици.
Зелено, охра, керемидено, бяло, черно, кафяво, розово си дават среща върху оперенията им, създавайки изумителна експлозия от цветове. Изобразени са над 100 птици от 12 вида, сред тях египетска гъска, индийски паун, папагали, фазани, тракийски кеклик, султанка, токачка и други.
„Нашата“ птица – Мечтателят, също е сред тях. Той е от вида колхидски фазан, който продължава да се среща и до днес по нашите земи.
Керемидено, охра, маслено зелено се редуват върху крилете и опашката му. Разположен на централно място на втория етаж, той си съседства с други красиви изображения, част от които възстановени изцяло, а други – частично.
Интерактивни технологии допълват усещането за непреходна красота. На втория етаж от експозицията пауни оживяват виртуално, разхождат се по екрана и приемат горделиво възхищението на посетителите. За децата е подготвен специален кът, където те могат да се превъплътят в археолози, архитекти и реставратори.
Адресът на Епископската базилика е гр.Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №2, а уебсайтът: https://www.plovdivmosaics.org/